РАЗБРАХ, че те обичам
защото устните ти
с възхищение следях,
следях ръцете ти,
по-чисти от криле на гълъб
тази сутрин
и дишах над гръдите ти.
Разбрах и се уплаших
от това голямо чудо,
което винаги ни прави
боязливи,
по-крехки от цветя,
от корена
по-жадни.
И пак по тънките ти устни
моят поглед тича,
до гърдите ти дъхът ми шепне:
-Обичам те!
Не знам защо, но те обичам
и няма никога съдбата си
със теб да прокълна.
ЩОМ ВЯТЪР птицата плени
и времето играе на въже,
говорят само за жени
препримирените мъже.
И ако същото въже
в душата като смях звъни
говорят само за мъже
и оскърбените жени.
