В днешно време не можем да си позволим да имаме дрехи за всякакви случаи, това е просто нереално за нашите условия. Ние сме просто делови хора, някои от нас учат, други работят, и понякога нямаме време дори да се преоблечем, за да идем на кино или на гости. Тогава се обичаме така, че да изглеждаме уместно както на работното място, така и на театър. С помощта на някои допълнения: красив шал, модерен гердан, брошка на ревера. Малък акцент и роклята от делнично скромна става празнична.
Макар да смятат модата за капризна и вятърничава тя не е чак толкова непостоянна, постъпките и правилата й имат своя логика. Тази логика изисква от нас да разчитаме кода заложен във всяка дреха. Ако сме на необитаем остров можем да не грижим за външния си вид, но ние живеем сред хора, непрекъснато сме под придирчивия поглед на познати и непознати и не можем да си позволим да не се съобразим с мнението на околните. "По дрехите посрещат, по ума изпращат", това е така, едва ли е възможно да се разпознаят нашите духовни и мисловни способности по време на първия кратък контакт. Но от пръв поглед можем да видим до колко уместно е облечен човек, доколко е грамотен в това отношение, дали точно усеща ситуацията в която се намира. И това са разсъждения не толкова за нашето облекло, колкото за самите нас. Обикновено всекидневните контакти стават на равнището на "социалните маски". всеки се опитва да играе определена роля. В тази ситуация облеклото става лесно узнаваем външен знак за социалната роля на човека. Да точно, някой правилно бе възкликнал: "Голият цар, вече не е цар".
